Брифинг документ: Преглед на плана за инспекция на отпадъците на IMPEL, основан на риска

Основни теми и важни идеи:

1. Стратегически и основан на риска подход към инспекциите на отпадъците: Основната тема на доклада е необходимостта от стратегически, планиран и основан на риска подход към екологичните инспекции в съоръженията за третиране на отпадъци. Това се обуславя от изискванията на законодателството на ЕС, по-специално Препоръка 331/2001/ЕО и Директива 2008/98/ЕО (Рамкова директива за отпадъците - РДО), изменена с Директива 2018/851. В доклада се посочва, че "една ефективна и ефикасна система за инспекции може да произтича изключително от стратегическото планиране. В него се определят референтният контекст, приоритетите, целите и наличните ресурси." В доклада се определя "минимално съдържание на инспекционния план", който може да служи като план за инспекционните органи.
2. Съответствие със законодателството на ЕС: Докладът пряко разглежда задълженията, определени в законодателството на ЕС в областта на околната среда.

• Препоръка 331/2001/ЕО: Тази препоръка установява минимални критерии за екологични инспекции, като подчертава необходимостта от публично достъпни планове за инспекции и периодични инспекции. В доклада изрично се посочва, че планът е изготвен "в съответствие с изискванията, определени в Препоръката..., която установява минимални критерии за екологични инспекции в държавите-членки".
• Директива 2008/98/ЕО (РДВ): В член 34 се предписват "подходящи периодични инспекции от компетентните органи" за предприятия, извършващи дейности по третиране на отпадъци. В доклада се подчертава, че неговият план "отхвърля целта на гореспоменатия член 34 от РДВ, делегирана на инспекционния орган."
• Директива (ЕС) 2018/851 (за изменение на РДО): В съображение 17 се набляга на това да се гарантира, че отпадъците, които са престанали да бъдат отпадъци (End-of-Waste - EoW), са в съответствие с правото на Съюза, и се дава приоритет на проверката на потоците отпадъци, които представляват по-висок риск, на иновативните процеси на оползотворяване и на отпадъците, оползотворени за употреба в други държави членки. Докладът включва тези приоритети в своята методология за оценка на риска.

1. Интегриране на дейностите по инспекциите с планирането и превенцията: Докладът се застъпва за нов подход, основан на "интеграцията между планирането на дейностите по инспекциите, дейностите по превенцията и от осъзнаването, че една ефективна и ефикасна система за инспекции може да произтича единствено от стратегическото планиране." Това предполага преминаване от реактивни реакции към проактивна стратегия, насочена към предотвратяване на нарушенията на околната среда.
2. Цикъл на планиране на инспекциите по околна среда: В доклада се очертава четириетапен цикъл на планиране:

• Планиране: Изготвяне на план за инспекциите, определяне на целите и приоритетите и събиране на информация. На този етап оценката на риска е от решаващо значение за определяне на честотата на инспекциите.
• Изпълнение на инспекциите: Извършване на рутинни и нерутинни инспекции, като се използват установените инструменти и процедури.
• Отчитане: Изготвяне на доклади за резултатите от инспекциите и съхраняването им в достъпна база данни.
• Оценяване: Проверка на постигането на целите с помощта на показатели и внасяне на необходимите корекции в плана.

1. Оценка на риска като инструмент за определяне на приоритети: Основен елемент на плана е систематичната оценка на риска за околната среда с цел определяне на приоритетите на дейностите по инспекция. В доклада се посочва: "Един от основните въпроси на планирането на инспекциите е оценката на риска." Основната цел на оценката на риска е "да се определи честотата на посещенията на място в съоръженията за третиране на отпадъци от страна на инспекционния орган." Това гарантира, че ограничените ресурси се насочват към съоръженията с най-висок потенциален риск за околната среда.
2. Интегрираният метод за оценка на риска (IRAM): В доклада се приема и адаптира методологията IRAM, разработена в рамките на мрежата IMPEL, за оценка на риска в инсталациите за рециклиране на отпадъци. IRAM определя риска като функция на тежестта на последствието (ефекта) и вероятността.

• Критерии за въздействие: Те измерват потенциалното въздействие на източника (съоръжението) върху рецептора (околната среда/здравето на човека). Примерите включват вида на съоръжението, данни за инциденти, количеството на внасяните отпадъци (опасни и неопасни), трансграничния превоз на отпадъци, чувствителността на околната среда, социалното възприятие и емисиите в околната среда. В доклада се отбелязва, че тези критерии се основават на приоритетите, определени в съображение 17 от Директива (ЕС) 2018/851.
• Критерии за изпълнение (или вероятност): Те измерват вероятността да възникне въздействие и отчитат фактори като спазване на изискванията на разрешителното, наличие на система за управление на околната среда (СУОС) и отношението на оператора.
• Принципи на методологията: Честотата на инспекциите се определя от най-високата оценка, постигната в критериите за въздействие, коригирана въз основа на работата на оператора.

1. Определяне на честотата на инспекциите въз основа на риска: Резултатите от оценката на риска се използват за отнасяне на съоръженията към различни класове на риска (висок, среден, нисък) и за определяне на честотата на рутинните инспекции. В доклада е представено предложение за определяне на честотата, като са предложени различни подходи за всеки рисков клас (напр. проверки на място на всеки 1-3 години за високорискови обекти, на всеки 4-5 години за среднорискови обекти и предимно нерутинни проверки за нискорискови обекти, като евентуално се разчита на въпросници за самооценка).
2. Стратегия за насърчаване на спазването на изискванията: Докладът предлага многостранна стратегия, надхвърляща само проверките на място, която включва:

• Анализиране на въпросници от операторите.
• Периодично анализиране на данните и докладите от самоконтрола.
• Инспекции на място.
• Технически срещи с операторите.
• Изпращане на въпросници за самооценка на операторите.

1. Ключови екологични въпроси (КЕВ): В доклада се признава, че не всички екологични въпроси в дадено съоръжение за отпадъци имат еднаква значимост. Идентифицирането на KEIs може да помогне за опростяване на проверките и подобряване на ефективността, като се съсредоточи върху най-съществените аспекти. Примерите за споменатите KEIs включват риск от пожар при съхранението на определени видове отпадъци, миризми и биологично замърсяване от органични отпадъци, атмосферно замърсяване от изгаряне и замърсяване на почвата/водата и изтичане на утайки от депа за отпадъци.
2. Отговорност на операторите: В доклада се подчертава значението на отчетността на операторите и се предлага надграждане на добрите практики за самонаблюдение и докладване. От операторите следва да се изисква да си сътрудничат, като изпращат редовно въпросници за самооценка и доклади за съответствие, за предпочитане чрез онлайн приложения. Тези данни могат да се използват за актуализиране на изчисленията на IRAM, за оценка на екологичните резултати и за насочване на усилията за инспекция. В доклада се предлага също така класифициране на поведението на операторите и разглеждане на утежняващи обстоятелства при установяване на несъответствие.
3. Цели и задачи: В доклада са посочени както краткосрочни/средносрочни вътрешни цели на инспекционния орган (напр. осигуряване на рутинни и нерутинни инспекции, вземане на проби, подобряване на уменията на инспекторите), така и общи средносрочни/дългосрочни цели (напр. намаляване на отпадъците, изпратени за обезвреждане, повишаване на съответствието, намаляване на авариите). Предвижда се тези цели да бъдат измерими чрез показатели и цели.
4. Мониторинг на изпълнението и преглед на плана: В доклада се подчертава значението на системния годишен мониторинг на показателите за входа, изхода и резултата, за да се оцени постигането на целите и да се определят областите за подобрение. Планът трябва да се преразглежда ежегодно.
5. Управление на информацията: Смята се, че е необходима надеждна система за управление на информацията, която да съхранява данните от проверките, да улеснява комуникацията с други органи и обществеността и да проследява последващите действия.
6. Необходимост от обучение: В доклада се признава необходимостта от непрекъснато обучение на инспекторите по околна среда, за да се осигури хомогенност и развитие на знанията и уменията в области като докладване на нарушения, прилагане на законодателството, вземане на проби, категории отпадъци, край на отпадъците и протоколи за безопасност.

Ключови факти и данни:

• Докладът предоставя рамка за план за инспекция на отпадъците, обхващащ конкретен географски район и период от време (напр. регион за хххх години, от 1/1/20yy до 31/12/20zz).
• Планът обхваща "всички съоръжения за третиране на отпадъци/специфични съоръжения" на територията, като се изисква официален списък и картографиране на тези съоръжения (приложение I).
• Необходимо е да се определят количествено човешките ресурси, налични за дейностите по инспекция (дни/месеци/% от времето).
• В доклада са изброени различни инструментални ресурси, необходими за инспекциите, включително лаборатории, ИТ приложения, оборудване за вземане на проби, безпилотни летателни апарати, превозни средства и лични предпазни средства.
• Методологията IRAM използва точкуване както за критериите за въздействие, така и за критериите за изпълнение (в диапазона от 0 до 5 за въздействие и от -1 до 1 за изпълнение). Примери за таблици за оценка са представени в приложение III.
• Приложение II съдържа подробна информация за резултатите от оценката на риска, като показва разпределението на съоръженията в категории с висок, среден и нисък риск и произтичащата от това честота на инспекциите (в месеци). Общият брой на съоръженията във всяка рискова категория трябва да се определи количествено.
• Предложената честота на инспекциите варира според рисковата категория (висока: на всеки 1-3 години, средна: на всеки 4-5 години, ниска: само нерутинни, потенциално със самооценка на всеки три години). За обектите с нисък риск се предлага годишна самооценка.
• Докладът предлага годишни цели за различни входни, изходни и резултатни показатели, като подчертава тенденцията за намаляване на несъответствията, предприетите действия поради несъответствия, аварии и експозиции, както и тенденцията за увеличаване на обектите в пълно съответствие с НДНТ и процента на оползотворяване на отпадъците.

В заключение, настоящият доклад на IMPEL предоставя цялостна рамка за разработване на основан на риска план за инспекция на съоръженията за третиране на отпадъци в Европа. В него се подчертава правното основание за инспекциите, значението на стратегическото планиране и оценката на риска с помощта на методологията IRAM, както и необходимостта от ясни цели, задачи, мониторинг на изпълнението и непрекъснато подобряване. Докладът има за цел да повиши ефективността и ефикасността на правоприлагането в областта на околната среда в сектора на отпадъците и да насърчи спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда.