Определяне на значимостта

Когато съществува непосредствена заплаха от увреждане на околната среда или е необходимо незабавно управление на факторите за увреждане, трябва да се извърши бърза оценка на потенциалната значимост въз основа на леснодостъпна информация. Като такава оценката може да се основава до голяма степен на разумно убеждение около общата информация за факторите на увреждане, природните ресурси или услуги и неблагоприятните последици. Когато са настъпили екологични щети и са необходими коригиращи мерки, трябва да се извърши по-подробна и специфична за мястото оценка за проектиране на коригиращи мерки.

Оценката на щетите върху околната среда се прави спрямо базово състояние. Базовото състояние се определя в ДЕО като “състоянието към момента на увреждането на природните ресурси и услуги, което би съществувало, ако не беше настъпило увреждане на околната среда, оценено въз основа на най-добрата налична информация”.

В Известието на ЕС относно ООП се посочва, че значимостта трябва да бъде “определена във връзка с действителната физическа площ на земята или водата или (в случая на защитени видове) действителните популации, които са засегнати или изложени на риск от засягане, като се вземат предвид всички съществуващи преди това присъщи характеристики или динамични фактори, които може да са оказвали влияние върху съответните природни ресурси независимо от вредното събитие” ¹. За тази цел в известието се посочва географският мащаб, за който се прилага ДЕО за защитени видове и природни местообитания, трябва да бъде значим на местно равнище, а за щети, нанесени на водите, това са водите, които са били неблагоприятно засегнати.

По отношение единствено на защитените видове и естествените местообитания е важно да се отбележи, че приложение I към ДЕО включва референтни понятия за неблагоприятни въздействия, които по преценка на държавите-членки не трябва да се определят като значителни. Тези понятия се отнасят до краткосрочни неблагоприятни въздействия, които са по-малки от естествените колебания или са резултат от нормалното управление на даден обект, или когато защитеният вид или природното местообитание ще се възстанови в рамките на кратък период от време.  Тези дискреционни права следва да се тълкуват стриктно, когато се преценява дали вредата е значителна или не ¹.

Определението за увреждане на водите в Директивата за водите говори за значителен неблагоприятен ефект върху състоянието, както е определено в Рамковата директива за водите, на съответните води”. В известието се посочва, че “засегнатите води” са тези, които са засегнати от увреждането¹. Следователно определянето на вредата върху околната среда не се ограничава до географския мащаб на водното тяло, както е очертано съгласно Рамковата директива за водите. Районът, в който се наблюдават неблагоприятни промени, може да обхваща няколко от тези водни тела или да засяга само част от водно тяло². Въпреки това в някои случаи може да е подходящо да се приложи ДСМОС към очертано водно тяло, например когато референтната концепция от значение е количественото състояние на подземно водно тяло, когато това подземно водно тяло действа като отделна хидрогеоложка единица за тази цел.
Състоянието на водните тела съгласно РДВ се оценява на всеки 6 години.  Директивата за водите изисква по-краткосрочно определяне на значителен неблагоприятен ефект³ и не е обвързана с този 6-годишен цикъл, като в Известието се посочва, че неблагоприятните промени ще бъдат значителни, когато има измерима разлика между момента на настъпване на неблагоприятната промяна и възстановяването на базовото състояние⁴. 
От гореизложеното става ясно, че за да се счита, че даден неблагоприятен ефект е значителен, не е необходимо да е настъпила промяна в класификацията за целите на Рамковата директива за водите – въпреки че промяната в класификацията с по-нисък статус може да бъде значителен неблагоприятен ефект, изискващ действия съгласно Директивата за водите⁵.