Първият доклад на CAED съдържа предложение за нов подход към административната процедура за определяне на екологични щети и непосредствена заплаха от щети, състоящ се от три процедурни стъпки: процес на проверка, определяне на улики, определяне на доказателства.
Той включваше колекция от 32 казуса на “случаи на ELD” и “случаи, които не са свързани с ELD” в държавите членки, за да се определят общите и различните подходи за установяване и оценка от регулаторна, практическа и технологична гледна точка. Бяха представени казуси, показващи как се откриват, идентифицират и оценяват “улики” и “доказателства” за екологични щети и заплахи от щети.
Анализът на 32-те казуса показа, че съществуват значителни различия между държавите-членки по отношение на начина, по който те оценяват екологичните щети, които зависят главно от прилагането (особено в частта на мониторинга и оценките) на Директивата за местообитанията, Директивата за птиците, Рамковата директива за водите и от наличието или липсата на национален закон за защита на земята.
Основните предизвикателства пред прилагането на Директивата за околната среда, посочени в доклада, са свързани с определянето и измерването на "значителните неблагоприятни последици" и липсата/оскъдността на съответните критерии или прагове, за да се направи бърза точна оценка и ефективно отстраняване на последиците.
Настоящото практическо ръководство е продукт на втората година от проекта, актуализирано и надградено в настоящата си и окончателна версия през четвъртата година от проекта. То е изготвено от екип по проекта, събран в рамките на Европейската мрежа за прилагане и изпълнение на законодателството в областта на околната среда (Мрежа IMPEL). Екипът на проекта се състоеше от различни опитни специалисти, обхващащи съответните нормативни актове като ДЕО и други национални законодателства, работещи в различни технически области и с различен професионален опит.
През втората година на проекта CAED екипът на проекта събра и анализира съществуващите показатели и блок-схеми, включени в съществуващите насоки на ЕС’и на държавите, свързани с ELD, за да има пълна представа за съдържанието на действащите ръководства, процедури и помощни инструменти за определяне на оценката на екологичните щети (вж. References). Беше предложен нов методологичен подход, основан на модела DPSIR (Driver, Pressure, State, Impact and Response), адаптиран към оценката на екологичните щети. Бяха изготвени практически инструменти като блок-схеми за вземане на решения, контролни списъци и таблици с показатели, които да подпомогнат оценката на ранен етап на потенциални случаи на екологични щети. Очаква се използването на индикатори, качествени или количествени, както и на блок-схеми и контролни списъци за подпомагане и насочване на процеса на вземане на решения, да бъде полезно за скрининг на случаи на ЕЗД и не-ЕЗД и за идентифициране и определяне на уликите и доказателствата за щети и непосредствена заплаха от щети от страна на експертите по ЕЗД и не-ЕЗД, вместо експертна преценка (която може да се намеси, когато е необходимо).