Екологичните щети са дефинирани в Директивата за околната среда като щети върху защитени видове и природни местообитания, щети върху водата и земята. Централно място в тези дефиниции и отсъстващо в дефиницията за щети заема понятието за значимост. Мерките за незабавно управление на факторите на увреждане или коригиращите мерки се изискват в ДЕО само в случаите, когато се установи, че неблагоприятните последици са значителни. Мерки за предотвратяване на екологични щети се изискват само когато неблагоприятните ефекти стават или се очаква да станат значителни. В Известието на Комисията на ЕС са изброени няколко съображения, които следва да се прилагат, за да се осигури общо разбиране за оценката на значимостта, включително обстоятелствата, при които възниква необходимостта от оценка на значимостта, целта на оценката на значимостта, правните отговорности по отношение на извършването на оценката, контекста(ите), в който(ито) трябва да се извърши оценката, фокуса на оценката, извършването на оценката и определянето на значимостта1.
В Известието се посочва, че “Значимостта на въздействията не зависи непременно от това дали те са налице в голям мащаб. Понятието за това какво е “значително” е свързано с понятието за измерими неблагоприятни промени и увреждания, което се съдържа в определението за “вреда” 2.
Всеки вид екологична щета - защитени видове и природни местообитания, води и земи - е разгледан в Известието от гледна точка на материалния и географския обхват на съответния природен ресурс или услуга, референтните понятия за неблагоприятните въздействия върху този природен ресурс или услуга и оценката на значимостта.
Следва да се отбележи, че влошаването на качеството на услугата, свързана с природен ресурс, при липса на значително неблагоприятно въздействие върху природния ресурс, не представлява екологична щета съгласно ДЕО 3.
2 Параграф 78 от Известието на Комисията на ЕС.
3 Параграф 146 от Известието на Комисията на ЕС.