Моделът DPSIR е адаптиран за оценка на екологичните щети

Оценката на щетите върху околната среда може да бъде от полза за оценката на избрани качествени и количествени показатели/параметри (или индекси).
Тези показатели могат да бъдат извлечени от използваните за оценката на въздействието върху околната среда или от тези, включени в международни стандартни ръководства, или в техническите разпоредби на ЕС’и на страните’относно въздействието върху защитените видове и природните местообитания, водите и земята.
По-долу е описана нова методология за екологичните щети по Директивата за околната среда, основана на групиране на показателите около специфични цели за оценка, съгласувани с модела DPSIR (Driver, Pressure, Source, Impact, Response).

Оценката на екологичните щети съгласно ELD се основава на проучване на вредното явление и включва, идентифициране и характеризиране на факторите на щетите, определяне на причинно-следствената връзка между професионалната дейност/вредното явление/факторите на щетите и неблагоприятните последици и най-вече определяне на това дали неблагоприятните последици по отношение на изходните условия на защитения природен ресурс е вероятно да бъдат или са значителни съгласно изискванията на ELD.
Определянето на екологичната щета може да се основава на избрани показатели, описващи, първо, неблагоприятните последици по отношение на базовите условия на природния ресурс (предпоставка за наличие на екологична щета) и, второ, характеристиките на вредното явление и факторите за щета.
Предлага се нов методологичен подход, адаптиран подход на DPSIR, който може да улесни лесното и стандартизирано определяне на екологичните щети.
Моделът DPSIR е приет от Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) като обща референция за интегриран подход в процесите на докладване за състоянието на околната среда, извършвани на всяко европейско или национално равнище. Моделът предлага обща референтна структура за представяне на съвкупността от елементи и връзки, които характеризират всяка екологична тема, поставяйки я във връзка със свързаните с нея политики.

Структурата на модела DPSIR се състои от различни компоненти, свързани помежду си чрез причинно-следствени връзки (вж. фиг. 2):
•   ДВИЖЕНИЕ: действия, както антропогенни, така и природни, способни да определят натиска върху околната среда;
•   НАТИСК: натискът, упражняван върху околната среда от определящите фактори;
•   Състояние: физични, химични и биологични качества на ресурсите на околната среда;
•   ВЪЗДЕЙСТВИЕ: отрицателно въздействие върху екосистемите, здравето на хората и животните и икономиката;
•   РЕАГИРАНЕ: реакции и действия на правителството, прилагани за справяне с натиска и въздействието върху околната среда.

Figure 2 - DPSIR model applied to Environmental Impact Assessment.

За да се адаптира моделът DPSIR към определянето на щетите върху околната среда, цикълът се обръща, от ВЪЗДЕЙСТВИЕТО към ДВИЖЕНИЕТО, както е показано на фиг. 3 и описано по-долу¹:
-ВЪЗДЕЙСТВИЕ: неблагоприятно въздействие върху референтните понятия за природния ресурс, породено от увреждащото събитие и факторите за увреждане;
- Състояние: изходните условия, по отношение на референтните понятия и други характеристики, на природния ресурс, повлияни от неблагоприятните въздействия на увреждащото събитие и факторите на увреждане;
- ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО: вредните събития и факторите на увреждане, породени от ДВИГАТЕЛЯ, които могат да причинят потенциални екологични щети при ELD върху природния ресурс;
- ДВИЖЕНИЕТО: професионалните дейности, изброени в приложение III към ДЛЗД, и други професионални дейности (в случай на вина или небрежност²), които генерират вредните фактори на възникване и увреждане.
- ОПРАВКА: оздравителните мерки, които отговорният оператор, причинил екологичната щета, е длъжен да приложи, за да възстанови природния ресурс до или към изходното му състояние (първична оздравителна мярка) или, ако това не е възможно, да се намеси с допълнителна и компенсаторна (за временни загуби) оздравителна мярка.

ISDPR MODEL - sen_ars

Цикълът DPSIR е обърнат, тъй като при определянето на следите и доказателствата за екологични щети най-важните и първични данни и информация, които трябва да се съберат, са свързани с неблагоприятните последици (IMPACT) върху природните ресурси в сравнение с тяхното изходно състояние (STATE), дори и след инцидент, когато имате познания за вредното събитие и факторите на щетите, но може да нямате познания за неблагоприятните последици върху природните ресурси. На следващо място, идентифицирането и определянето на величината и опасността на вредното явление и факторите на увреждане (ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО) допринасят за идентифицирането на следите от екологични щети, когато няма достатъчно данни и информация за неблагоприятните въздействия върху природните ресурси.
И накрая, данните и информацията за вредните събития и факторите на увреждане (PRESSURE), както и за неблагоприятните последици (IMPACT), сравнени с характеристиките на професионалната дейност (DRIVER), се използват за оценка на причинно-следствената връзка между професионалната дейност и неблагоприятните последици. Всъщност таблицата DRIVER включва показатели, които помагат да се идентифицира отговорната професионална дейност както в случаите, когато вредното явление е известно, така и в случаите, когато то е неизвестно поначало.
Следователно адаптираният модел DPSIR, пригоден за определяне на вредата върху околната среда (наричан по-нататък “ISPD модел”), може да се използва от ранния етап на оценката, например дали информацията за професионалната дейност е известна или неизвестна, до края на процеса на оценка, т.е. по време на целия процес на определяне на вредата върху околната среда.
Забележка:съдържанието на компонента ОТГОВОРНОСТ не е разработено на този етап на проекта.
Всеки компонент (а именно всяка кутия на фиг. 3) на модела на ИСПД може да “съдържа” данни и информация, които могат да бъдат оценени, за да се идентифицират и определят на първо място следите от щети, за да се установи дали е оправдано или не по-нататъшно разследване на следите от екологични щети по ИСПД, на второ място, за да се идентифицират и определят следите от щети. Въпреки това, както може да се види на фиг. 3, в някои случаи доказателствата за щети могат да бъдат идентифицирани и определени директно, без да се преминава към определяне на улики, когато наличната информация на ранния етап на разследването е достатъчна за определяне на значимостта на неблагоприятните въздействия върху природните ресурси съгласно ДЕО.
Следователно всеки компонент на модела на ИСПД може да бъде описан с предварително определени списъци от количествени и качествени показатели, за да се извърши определянето на уликите и доказателствата за екологични щети въз основа на оценката на стойностите на данните и информацията за показателите.
Показателите, които описват различните компоненти на ДППИ, могат да бъдат характеризирани и по отношение на целите, релевантността и значимостта в таблици на ISPD, за целите на оценката на случая и определянето на улики и доказателства за екологични щети³.

1 Подобен подход е предложен в Насоките AA.VV.- “Metodologie e criteri di riferimento per la valutazione del danno ambientale ex parte sesta del Dlgs 152/2006” - Linee Guida SNPA 33/2021” за оценка на екологичните щети върху водата. В настоящото практическо ръководство този метод е преразгледан и разширен за оценка на щетите върху всички природни ресурси.
2 В ELD режимът на отговорност, основан на вината, за други дейности, различни от изброените в приложение III, се отнася само за вредите върху биологичното разнообразие (вж. параграф 5.3 по-долу). Така или иначе, в настоящото практическо ръководство режимът на отговорност, основан на вината, в ELD е разширен до вредите, причинени на водата и земята, като се прави позоваване на някои национални законодателства.
3 За тази цел в таблиците е използван код на цветовете и символите.