Арт. 2, ал. 9 от ЗООС дефинира “непосредствена заплаха от увреждане” като “достатъчна вероятност за настъпване на увреждане на околната среда в близко бъдеще”.
Вторият контролен списък, включен в Практическите таблици, може да се използва за идентифициране на случаи на непосредствена заплаха от екологични щети съгласно Директивата за екологичната отговорност (ELD).
За оценка на наличието на непосредствена заплаха от увреждане следва да се използва основният модел "Източник-път-приемник" (SPR). Основният модел се състои в намиране на връзка между източника-пътя-рецептор. Ако връзката SPR се потвърди, следва да се счита, че съществува непосредствена заплаха от увреждане.
След това моделът SPR, прилаган за оценка на непосредствената заплаха от увреждане, следва да вземе предвид всички действителни вредни събития (първични източници, вторични източници и т.н.), всички действителни и възможни пътища (преки и непреки) и всички действителни и възможни рецептори/цели сред природните ресурси, защитени от ЗБР.
Идентифицирането на непосредствена заплаха от увреждане предполага, че операторът трябва да предприеме превантивни мерки за предотвратяване на увреждането. Така че концепцията за непосредствена заплаха от увреждане е свързана с развиваща се или потенциално развиваща се ситуация, а не със стабилна и постоянна ситуация.
Друг важен аспект на идентифицирането на непосредствена заплаха от увреждане е, че природните ресурси могат да бъдат или вече изложени на въздействието на фактори на увреждане (вече са настъпили неблагоприятни последици), или да са изложени на риск от въздействие на фактори на увреждане (все още няма неблагоприятни последици).
Следвайки този аспект, оценката на непосредствената заплаха от увреждане позволява да се използва принципът на предпазливостта, който предполага следната концепция: ако не се предприемат превантивни мерки, мога ли да кажа, че увреждането на околната среда няма да настъпи извън всякакво разумно съмнение?
Вследствие на това е възможно да се използва принципът на предпазливостта, вместо да се определя дали неблагоприятните ефекти могат да станат достатъчно значителни, за да предизвикат екологични щети в близко бъдеще.
В тази връзка, ал. 72 на съобщението на ЕС COM(2021) 1860 окончателен се казва, че за целите на прилагането на превантивни мерки и незабавното управление на факторите на увреждане необходимостта от бърза оценка означава, че ще трябва да се разчита и да се достигне до заключения въз основа на лесно достъпна информация. Общата информация за естеството на факторите на увреждане и излагането на природния ресурс на техните неблагоприятни въздействия често ще бъде от ключово значение, тъй като може да няма време да се изчака появата на подробности за конкретния обект. При такива обстоятелства е необходимо прилагането на принципа на предпазливостта.
Освен това, в бележка под линия 92 на известие EU COM C(2021) 1860 окончателен се казва, че в някои ситуации е много трудно да се оцени значимостта на екологичните щети и по-специално непосредствената заплаха от тях. Това може да се дължи на различни причини, например може да има липса на информация при извънредна ситуация. В тези ситуации принципът на предпазните мерки може да изиграе ключова роля, като оправдае намесата въз основа на разумно убеждение. Той ще позволи извършването на необходимите превантивни действия и започването на съответната административна процедура.
Оценката на непосредствената заплаха от екологични щети изисква проверка на следните 5 елемента:
1) наличие на продължаващо вредно събитие или все още активни фактори за увреждане (а именно наличие на развиваща се или потенциално развиваща се ситуация)
2) наличие на природни ресурси на ЗЗТ, които могат да бъдат увредени
3) наличие на действителни или потенциални пътища на експозиция, свързващи вредоносното събитие и/или факторите на увреждане с природните ресурси на ИЛБ, които могат да бъдат увредени
4) съответствие на факторите на увреждане и/или неблагоприятните последици с референтните понятия (съгласно ELD) на ELD природни ресурси, които могат да бъдат увредени
5) наличие на “достатъчна вероятност за настъпване на екологични щети в близко бъдеще”, която може да бъде оценена в светлината на 5 под-елемента, като:
5.а Период на постоянство на вредното явление и факторите на увреждане (Този поделемент става релевантен, ако вредното явление и факторите на увреждане не угасват бързо, а продължават да са активни за известно време);
5.b Честота на вредното явление (в случай че вредното явление не е уникална емисия, събитие или инцидент) и фактори на увреждане (Този поделемент става релевантен, ако вредното явление е уникално, но тежко, или ако вредното явление не е тежко, но е многократно и често във времето);
5.c Магнитуд, степен и опасност на факторите на увреждане по отношение на природния ресурс на ЕЗП1 (Този поделемент става релевантен, ако магнитудът, степента и опасността на факторите на увреждане са в състояние да повлияят значително на природния ресурс на ЕЗП);
5.d Близост на природния ресурс на ИУГ по отношение на увреждащото събитие и/или факторите на увреждане (Този поделемент става релевантен, ако природният ресурс на ИУГ е близо и може да бъде достигнат от увреждащото събитие и/или факторите на увреждане); и
5.e Степен на излагане на природния ресурс на ИУГ по отношение на факторите на увреждане (Този поделемент става релевантен, ако природният ресурс на ИУГ е уязвим и силно изложен (количествено и времево) на факторите на увреждане).
Първите 4 елемента дават възможност да се оценят условията за съществуването на евентуална непосредствена заплаха от щети (Предварителна проверка), докато петият елемент (Проверка за определяне на “достатъчна вероятност за настъпване на екологични щети в близко бъдеще”), съставен от 5 поделемента, дава възможност да се оцени дали има достатъчна вероятност за настъпване на екологични щети в близко бъдеще, а именно дали съществува непосредствена заплаха от щети.
Комбинираната оценка на 5-те под-елемента може да доведе до условието за достатъчна вероятност за настъпване на екологични щети в близко бъдеще. Всеки един от тях може да бъде поотделно в условието за възникване на вероятност за настъпване на екологични щети в близко бъдеще (вж. практическите таблици), но е необходима цялостна оценка на тях. Това означава, че и двете:
- Непосредствена опасност от увреждане не може да възникне само от един под-елемент; и
- Непосредствена заплаха от увреждане може да възникне дори ако не всички под-елементи са в състояние на значимост.
В светлината на оценката на горните 5 елемента, принципът на предпазните мерки може да се използва в определени случаи, особено при обстоятелства като посочените в ал. 72 и бележка под линия 92 от известие C(2021) 1860 на Комисията на ЕС.
В тази връзка може да е полезно да се обмисли възможността за прилагане в определени случаи на понятията "улики" и "доказателства" и за непосредствената заплаха от вреди. Всъщност те могат да представляват две различни основания за намеса от страна на процедурите за превантивни мерки, предвидени в чл. 5 от Директивата за енергийната ефективност2.
Всъщност определянето на улики за непосредствена заплаха от щети може да съответства на определянето на непосредствена заплаха от щети чрез използване на принципа на предпазните мерки, докато доказателствата за непосредствена заплаха от щети могат да съответстват на определянето на непосредствена заплаха от щети без използване на принципа на предпазните мерки.
Особено при обстоятелства като посочените в ал. 72 и бележка под линия 92 от известие C(2021) 1860 на ЕС COM, определянето на следи от непосредствена заплаха от щети може да представлява разумно доказателство за задействане на интервенция чрез процедурите за превантивни мерки съгласно ELD3 4.
Забележка:Процесът на идентифициране на непосредствена заплаха съгласно ELD не трябва да ограничава служителите по околната среда (на място) или оператора да предприемат каквито и да било незабавни ин
действия на място (като аварийни мерки, мерки за ограничаване и намаляване на въздействието), ако се счита за необходимо, и впоследствие да информират съответно компетентния орган по ELD.
2 Аварийните, ограничителните и смекчаващите мерки, въведени по време на събитието и непосредствено след него, могат да съответстват на мерките за предотвратяване на екологични щети.
3 Особено при прилагането на принципа на предпазните мерки, друг важен елемент, който следва да се вземе предвид, е, че при някои обстоятелства може да се установи непосредствена заплаха от увреждане, дори когато природният ресурс все още не е засегнат.
4 Разликата с уликите за екологични щети е, че те представляват спусък за предприемане на по-нататъшно разследване и оценка на случаите, а не за предприемане на мерки за отстраняване на щетите.