Вода и земя

Управлението на замърсени обекти е процес, който протича с различна скорост в държавите членки. Това се дължи отчасти на различията в законодателството, които биха означавали различни определения, като например "потенциално замърсени обекти", "замърсени обекти", "възстановени обекти". По тази причина Европейската комисия - JRC стартира инициатива с мрежата на ЕАОС - EIONET за намиране на общи определения и проучване в държавите членки през 2018 г. (https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/statuslocal-soil-contamination-europe-revision-indicator-progress-management-contaminated-sites), в резултат на което бяха определени 6 статута на обектите.

Подземните води са и остават ценен ресурс за околната среда и различните човешки дейности. Екологичният и антропогенният натиск върху този ресурс включва, наред с другото, изменението на климата (суша, наводнения и др.), (свръх)водочерпенето и замърсяването (точково и дифузно). Повторното използване на водата, буферирането и инфилтрацията са някои от възможните мерки за намаляване на нуждите ни от пресни подземни води, както и за попълване на техните запаси. Въпреки това сондирането и добивът на подземни води ще продължат да бъдат необходими за различни цели. Недостигът на подземни води вече не е проблем единствено на сухите или средиземноморските страни. Неотдавнашните продължителни периоди на засушаване многократно показаха, че запасите от подземни води трябва да се управляват внимателно (както извличането, така и попълването им) във всички държави-членки и страни в Европа.

В продължение на много години няколко изследователски организации работят по мониторинга на китоподобните, като използват големи плавателни съдове и фериботи като платформа за наблюдения. Двете основни европейски мрежи са FLT MED NETwork, ръководена от ISPRA, и Атлантическата мрежа, ръководена от ORCA (която ежегодно публикува "състоянието на европейските китоподобни"). Мрежите се разширяват и за южните страни от Средиземноморския регион (като Тунис и Мароко). Необходимо е всички ръководители на екипи от различните изследователски органи да се срещнат и да засилят сътрудничеството, най-добрите практики и подобряването на общия протокол за изследвания и мониторинг, както и да разширят обхвата на изследванията.

Чл. 4 от Рамковата директива за водите (РДВ) задължава държавите членки, наред с другото, да опазват, подобряват и възстановяват всички подземни водни тела с цел постигане на добро състояние на подземните води до декември 2015 г. и да прилагат необходимите мерки за обръщане на всяка значителна и устойчива тенденция на нарастване на концентрацията на замърсители. В действителност обаче през 2015 г. 25 % от подземните водни тела в ЕС (и напр. 36 % в Германия) са били в лошо химическо състояние, най-вече поради замърсяване с нитрати и пестициди от селското стопанство. Освен това, според доклад на ЕАОС от 2018 г., общата площ на подземните водни тела с установена възходяща тенденция на замърсяване все още е почти два пъти по-голяма от площта с обратна тенденция (9,9 % срещу 5,9 % от площта).

Проектът (SWETE-Safeguarding the Water Environment Throughout Europe, phases I-V) има за цел да изгради общо разбиране за нашите регулаторни подходи, да изгради мрежи от експерти и да разработи общи ресурси за повишаване на техническата устойчивост в областта на водната среда (и по-специално за прилагането на Рамковата директива за водите (РДВ). Проектът SWETE, фаза VII, и проектът "Устойчиво разпръскване на земи" от 2021 г. се фокусират върху проучването на капацитета на почвите да приемат замърсители от дейности по разпръскване на земи.

Този работен пакет има за цел да подпомогне държавите членки в прехода към кръгова икономика в рамките на водния цикъл. Чрез споделяне на добри практики в областта на управлението на водите в градовете, промишлеността и производството на храни по отношение на използването на водата и повторната употреба (използване на пречистени отпадъчни води като алтернативен източник на вода) се цели да се идентифицират и подобрят решенията по отношение на ефективността на използването на водата (като се вземат предвид както качествените, така и количествените аспекти), които могат да допринесат за решения за нулево замърсяване.

В Заключенията на Съвета относно противодействието на престъпленията срещу околната среда (8 декември 2016 г.) се признава ролята на IMPEL в противодействието на престъпленията срещу околната среда, но общото определение на "престъпленията срещу водата" е трудна задача. Освен това престъпленията, свързани с водите, често се прекодират в рамките на други престъпления - като измами, корупция, трафик, фалшифициране на документи, тероризъм - поради липса на систематичен аналитичен подход. Естеството и обхватът на този вид дейности все още са сравнително неизвестни. Въз основа на това настоящото предложение има за цел да повиши знанията за престъпленията във връзка с водите, като ангажира общността IMPEL в проект, насочен към събиране и обмен на информация по темата, нейното наличие, възприемане и управление от компетентните органи.

Проектът има за цел да създаде основа за развитието на автономни дейности по партньорска проверка в националните мрежи на органите и агенциите по околна среда. Той може да се използва като инструмент за подобряване на собствените резултати чрез диалог, съвместна конфронтация и споделяне на добри практики между колегите, принадлежащи към една и съща мрежа.

Добивната дейност винаги е била източник на суровини за човека, но в същото време е пораждала много екологични проблеми. Огромните количества минни отпадъци, често изоставени, са източник на замърсяване и зони на геотехническа и хидрогеоложка нестабилност. В днешно време, след многобройни аварии, свързани с минни дейности, Европейската комисия прие Директива 2006/21/ЕО относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (известна като Директива за минното дело), която изменя Директива 2004/35/ЕО.

Европейската комисия поиска от IMPEL да разшири и приложи своя регулаторен капацитет в екипа от експерти по водите и земята. Ефективното управление на водните и поземлените ресурси (както по отношение на качеството, така и на количеството) зависи от доброто планиране и изпълнение, основано на данни, информация и професионална преценка. От съществено значение е икономическият растеж във всяка държава членка да подкрепя планираното устойчиво опазване и използване на водните и земните ресурси. Освен това инициативата за ЕСП, насърчавана от Европейската комисия, поставя нови предизвикателства, по-специално по точка 5 (Изготвяне на документ(и) с насоки за добри практики при осигуряване на съответствие с екологичните изисквания в селските райони (по отношение на земята и водата)), които трябва да бъдат проучени, обсъдени, за да се намерят предложения за изпълнение на амбициозната перспектива за по-нататъшно развитие на IMPEL.

Според Рамковата директива за водите на ЕС много реки, езера и потоци в ЕС са далеч от доброто състояние на водите, което е трябвало да постигнат до декември 2015 г. или най-късно до 2027 г. В Германия например само 10 % от реките и потоците имат добро екологично и химично състояние поради замърсяване с отпадъчни води, селскостопански торове и пестициди, интензивна канализация, преграждане с бариери на хидроязовири, както и разрастване на градовете и запечатване на почвата във водосборните райони. За да се намалят и обърнат тези въздействия върху състоянието на водите, е необходимо те да бъдат оценени по интегриран начин и внимателно да се определят приоритетите на необходимите мерки.

Европейската комисия определи тази проектна област като приоритетна за IMPEL. Те подчертаха, че има ниски нива на съответствие с Рамковата директива за водите (дифузно замърсяване и незаконно водочерпене) и Директивата за нитратите, както и че е установена разлика между инспекциите по околна среда и земеделските инспекции. В резултат на това те изразиха желание за засилване на работата в мрежа на различните регулаторни агенции за постигане на по-високи нива на съответствие в селскостопанския сектор, обмен на актуална информация и най-добри практики по отношение на дифузното замърсяване и контрола на нитратите.

Балансът между конкурентоспособното селскостопанско производство и опазването на водните екосистеми е проблем за държавите - членки на ЕС, в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) и политиката в областта на водите. Рамковата директива за водите (РДВ). Инструментите за постигане на устойчива употреба на пестициди са доброволни агроекологични ангажименти, финансирани в рамките на програмите за развитие на селските райони (ПРСР), и регулаторни минимални изисквания за кръстосано спазване и основни мерки съгласно РДВ. За да се постигнат целите за добро състояние на подземните и повърхностните води, в член 11.3 от РДВ се посочва, че следва да се извърши преглед и, ако е необходимо, актуализация на мерките за предотвратяване и контрол на употребата на пестициди, които да бъдат включени в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ). Следва да се опише националната нормативна уредба за постигане на целите и това правно основание на основните мерки за предотвратяване и контрол на употребата на пестициди съгласно Директивата (2009/128/ЕО) за устойчива употреба на пестициди следва да се определи в програмата от мерки, която държавите членки финализират през декември 2015 г. съгласно РДВ. Освен това съгласно РДВ следва да се разработят програми за (оперативен) мониторинг, основани на риска, за да се проследи необходимостта от мерки за намаляване на замърсителите в подземните и повърхностните води. Тези разходи за мониторинг се покриват в различна степен от обществеността и потребителите на пестициди в държавите членки. Прилагането на РДВ е в ход през първия цикъл на управление и в страните членки има различни пропуски в прилагането в зависимост от предпоставките и националните проблеми и възможности. Мрежата IMPEL планира да обмени планове и стратегии за улесняване на по-нататъшното прилагане на РДВ в националното законодателство, за да се постигне хармонизиран баланс между задължителните и доброволните мерки и хармонизирано използване на принципа "замърсителят плаща", когато разходите за мониторинг трябва да бъдат поделени.

Замърсяването с нитрати от селското стопанство е ключова област, в която IMPEL трябва да работи, поради ниските нива на съответствие с Рамковата директива за водите и Директивата за нитратите. През 2013 г. беше проведен успешен проект за създаване на мрежи между земеделски и екологични инспектори в областта на дифузното замърсяване и Нитратната директива. Бяха проведени две посещения на място, разглеждащи двете основни тематични области. Членовете на проекта определиха, че желаят да продължат работата в тази област чрез разработване на повече посещения за обмен и чрез разработване на документ с насоки за споделяне на добрите практики, установени в тази област, с цел подпомагане на прилагането.

Прекомерното водочерпене се случва не само за напояване, но дори и за промишлени и граждански нужди и може да в някои случаи може да доведе до драматични последици за слягането на почвата. Типични случаи на незаконно водовземане са експлоатацията на кладенци без разрешително или изпомпването на вода от реки или канали без разрешително. Наблюдението на Земята, особено сателитното дистанционно наблюдение, може да осигури добре установени методи за мониторинг на водочерпенето. Откриването на незаконно водовземане е по-нататъшна стъпка напред и е осъществимо само ако разрешителните са организирани в подходяща ГИС. На първо място, методите на EO за мониторинг на водовземането могат да бъдат обобщени, както следва:

IMPEL организира конференцията за почвите през 2015 г. с цел да обмени опит и да подкрепи прилагането на най-добрите практики за опазване на почвите сред практикуващите на ниво ЕС. Контекстът е "Международната година на почвите (IYS)", обявена от ООН за тази година, и като цяло възможността за разработване на инициативи за повишаване на осведомеността относно опазването на този жизненоважен компонент на околната среда.